Теоретични основи на педагогическия дизайн на електронно обучение

Качеството на електронното онлайн обучение в голяма степен зависи от знанията, уменията, компетенциите и усилията на учителя, вложени при разработването (дизайна) на електронния курс и неговото реализиране. За създаването на електронни курсове, провокиращи и подпомагащи качествено учене, наличието само на технологични знания и умения се оказва недостатъчно. Изисква се и наличието на умения за педагогически дизайн на електронното обучение с неговите основни компоненти и етапи, който има своите специфики и значително се различава от този на традиционното обучение.

Според H. Beetham в цялостния дизайн на електронното обучение, в зависимост от това дали проектираме цял електронен курс, или урок или отделни учебни дейности, се разграничават два етапа, отговарящи на две нива на дизайн: макродизайн и микродизайн (фиг. 1). Макро е равнището на проектиране на електронния курс като цяло – цели, съдържание, очаквани резултати, оценяване на постиженията на обучаемите и на качеството на курса. Електронен курс може да бъде разработен върху една учебна дисциплина или върху части от нея, които ще се провеждат в електронна учебна среда и ще се съчетават в определена последователност с присъствени учебни сесии във физическа среда.

На микроравнище дизайнерът планира всяка дейност поотделно (нейните цели, организация, структура и съдържание) и връзките между отделните дейности в операционален план, така че тяхната последователност да води до реализиране на целите на урока, темата или курса като цяло. „Това са специфичните начини да се даде възможност на определен обучаем или група обучаеми, като работят със специфичен набор от ресурси и инструменти, да постигнат определени резултати във вид на знания, умения, ценности, отношения и пр.” ¹

И на двете нива на дизайн според авторката е важно да се разработят всички елементи, характерни и за дизайна на традиционното обучение, а именно:

• Да се опишат учебните цели, очакваните резултати, компетенции, които обучаемите следва да придобият след завършване на този курс/урок/дейност.
• Да се разработи учебно съдържание, в което ясно трябва да се открояват ключовите понятия и теории, които обучаемите ще овладяват по време на курса.
• Да се проектират отделните дейности – около основни теми или въпроси от съдържанието на курса.
• Да се подберат основните учебни текстове и други информационни източници.
• Да се определи как могат обучаемите да приложат овладените знания и да се планират конкретни учебни дейности за това.
• Да се опише продуктът, който обучаемият следва да създаде като доказателство, че е овладял определено знание или компетентности. Какъв ще е най-добрият начин обучаемият да демонстрира новите формирования.
• Да се определи (аргументира) кои дейности и за какви цели ще бъдат осъществявани с помощта на технологиите.
• При използване на онлайн дискусии – синхронни или асинхронни – да се формулира набор от подходящи въпроси.
• При груповите дейности (например групови проекти) – да се дефинират конкретни задачи, да се зададат времеви и съдържателни параметри, да се опишат изискванията за крайния групов продукт.
• Да се направи план за оценяване на активността и постиженията на обучаемите – по отношение на всяка дейност или групи от дейности. Да се опишат критериите за оценяване, както и кои дейности/продукти ще са обект на самооценяване, на взаимно оценяване, на групово оценяване или на оценяване от вас.²

Helen Beetham представя схематично модел за дизайна на отделните дейности от електронния курс, като прави уговорка, че той по-скоро дефинира проблемните области на дизайн, отколкото да дава формула за неговото осъществяване. В центъра на тази теоретична рамка е „учебната дейност”, която авторката дефинира като „един или повече обучаеми, изпълняващи задача в дадена учебна среда с цел реализиране на определена учебна цел³”. Схематично идеите на авторката за структурата на учебната дейност са представени на схема 1.

Един от водещите автори в областта на електронното обучение, проф. Даяна Лорилард (Daiana Laurillard)⁴, извежда 4 основни принципа на дизайн на електронно обучение⁵:

1. Ориентиран към обучаемия подход

• Преподаването и ученето се проектират в съответствие с потребностите на обучаемите, от една страна, и с очакваните резултати от обучението, от друга.
• Процесът на дизайн започва с анализ на празнините между параметрите на входа (знания, умения и компетенции на обучаемите) и очакваните образователни резултати.

2. Активно учене

• Преподаването и ученето следва да включват не само инструкционистки/трансмисионни модели и методи на обучение, но и интерактивни, които да осигуряват активно участие на учещите в реконструирането на собствения учебен опит в дискусия и сътрудничество с другите.
• В допълнение към ученето чрез „придобиване” на знания, т.е. слушане, гледане, четене, трябва да бъдат насърчаван да учат чрез творческото осмисляне и реконструиране на знанията и опита.

3. Смесено учене (blended learning)

• В преподаването и ученето следва да се съчетават конвенционални и цифрови технологии, според това, за което те са най-подходящи.

4. Интегрирано в дизайна на курса перманентно оценяване – сумативно и формиращо

• Само чрез оценяване може да се установи какво обучаемите са усвоили в действителност в резултат на преподаването и ученето на различни етапи от учебния процес.
• Перманентното оценяване подпомага адаптирането на дизайна на курса към потребностите и нивото на обучаемите.
• Формиращото оценяване осигурява на обратна връзка за прогреса им по отношение на реализиране на образователните цели като им дава възможност да намерят най-подходящите стратегии на учене.

Важни стъпки в дизайна на електронния курс на макро равнище са следните:

1. Формулиране на предварителните изисквания към обучаемите за успешно справяне с обучението по този електронен курс (по тази учебна дисциплина)
2. Анализ на потребностите и входящото ниво на обучаемите
3. Описание на общите цели и очакваните резултати от обучението в този курс (по тази учебна дисциплина)
4. Планиране на учебното съдържание – основните теми от курса/учебната дисциплина
5. Проектиране на системата на оценяване – текущо и крайно

6. Планиране на използването на технологиите – за присъствено и онлайн обучение
7. График на обучението – посочване на времевите параметри на важните събития в курса: предаване на резултати от учебната дейност, текущ контрол или други учебни събития
8. Планиране на съотношението на онлайн учебните дейности и тези, които ще се реализират в присъствена форма
9. Планиране на основните педагогически подходи и модели, които ще лежат в основата на дизайна на курс – напр. базиран на разработване на образователен проект дизайн; базиран на учене чрез експеримент дизайн; дизайн, базиран на учене чрез решаване на проблеми и пр.
10. Планиране на дейности и инструментариум за оценка на качеството на курса след неговото провеждане.

Дизайна на микро-ниво на електронното обучение преминава през проектирането на всяка учебна дейност поотделно, както и на връзките между тях в рамките на определена учебна тема/урок. По-подробно стъпките ще бъдат описани в методическите насоки за реализиране на асинхронно онлайн обучение.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

¹Beetham, H. Review: developing e-learning models for the JISC Practitioner communities. Достъпно на: www.jisc.ac.uk.

²Beetham, H. Review: developing e-learning models for the JISC Practitioner communities. Достъпно на: www.jisc.ac.uk., с. 21.

³Beetham, H. Review: developing e-learning models for the JISC Practitioner communities. Достъпно на: www.jisc.ac.uk.

⁴https://uk.linkedin.com/in/dianalaurillard

⁵Laurillard D. (2002) Rethinking University Teaching: A Conversational Framework for the Effective Use of Learning Technologies, 2nd edition. RoutledgeFalmer, London