Когато направите проучване за това какво е виртуална класна стая, ще намерите много различни дефиниции. Някои от тях свързват виртуалната класна стая с материали за курсове, домашна работа, тестове и задания, които обикновено се използват в самостоятелно (асинхронно) учене, но всички те не са типични дейности за класна стая. Затова дефиницията на виртуална класна стая трябва да се отнася до синхронното онлайн учене, което се случва в реално време и е близко като преживяване до традиционното присъствено обучение. Ето нашето разбиране за това, какво е виртуална класна стая:
Какво е виртуална класна стая?
Виртуална класна стая е онлайн учебна среда, която позволява взаимодействие на живо между обучител и обучаеми, изпълняващи учебни дейности.
С други думи, виртуалната класна стая е споделено онлайн пространство, където обучаемите и обучителят работят заедно едновременно. Обикновено това взаимодействие се случва посредством видеоконферентна връзка. Участниците разполагат с инструменти за презентиране на учебно съдържание в различни формати, както и за осъществяване на съвместни и индивидуални дейности. При този тип взаимодействие учителят има изключително важната роля на модератор, който ръководи учебния процес и инициира групови дейности и дискусии.
Най-често срещаните инструменти в една виртуална класна стая са:
- видеоконферентна връзка;
- онлайн бяла дъска за съвместна работа в реално време;
- изпращане на директни съобщения;
- контрол на участието;
- отделени пространства за работа по групи.
Синхронните виртуални класни стаи имат потенциала да предложат допълнителна добавена стойност на онлайн ученето във връзка с нуждите на обучаемите от социалното взаимодействие и психологическа сигурност. Те, също така, създават нов стандарт в ученето, който надхвърля физическото пространство на класната стая и традиционните обучителни методи.
Виртуалната класна стая предоставя изобилие от възможности, особено когато се комбинира с платформи за самостоятелно учене (системи за управление на обучението) или когато се използва в допълнение към традиционни учебни дейности в класна стая. За разлика от асинхронната учебна среда, синхронната виртуална стая позволява незабавна обратна връзка, директно взаимодействие между учител и ученик и интригуващи дейности, които повишават мотивацията и активното участие. Директното общуване спомага изграждането на взаимоотношения в групата и засилва усещането за общност.
Въпреки че преподаването и ученето във виртуална класна стая е преживяване подобно на това във физическа класна стая, то изисква нови педагогически похвати и промяна на дидактическия модел, което включва следните характеристики:
- Висока степен на интерактивност във виртуалната класна стая;
- Съвместно учене
- Ученикът в центъра на обучението
- Разнообразни учебни дейности и начини за представяне на учебното съдържание;
- Психологически сигурна среда;
- Позитивна и конструктивна обратна връзка;
1. Висока степен на интерактивност във виртуалната класна стая
Обучението в синхронна виртуална класна стая може да бъде успешно само с активното участие и ангажираност на обучаемите. Това създава позитивна учебна среда и помага на участниците да постигнат очакваните резултати. По време на виртуалната сесия би трябвало да има възможности за чести взаимодействия между ученик и учител, ученик и другите ученици и учениците и учебното съдържание. Във виртуална сесия учителят трябва да насърчава учениците да участват на всеки 3-5 минути. Това може да бъде постигнато чрез много разнообразни дейности, като например, колективно обсъждане (brainstorming), дискусии в малки групи, групови и индивидуални задачи, време за въпроси и отговори, практически упражнения и др.
2. Съвместно учене
Съвместното учене предполага обучаемите да работят заедно за постигането на обща цел, да обменят мнения, да изясняват смисъла на концепции или заедно да решават проблеми. То създава възможности за сътрудничество за развитие на умения. Акцентът се поставя върху взаимодействието, в което общоприети разбирания се подлагат на дискусии и се установяват именно чрез изследване на различните знания, умения и позиции на участниците. Приложен във виртуалната класна стая, този похват се свързва с активния процес на колективното изграждане на знание, използвайки групата като източник на информация, мотиватор и средство за взаимна подкрепа.
3. Ученикът в центъра на обучението
Лекцията, която е класически обучителен формат, често прави учениците пасивни, тъй като фокусът е върху съдържанието и учениците трябва да работят самостоятелно с много малко възможности за взаимодействие с другите. Този подход е по-приложим в асинхронното виртуално учене – учителят създава видео лекции и самостоятелни упражнения, които учащият гледа и изпълнява със собствено темпо. Синхронните виртуални часове изискват ученикът да е в центъра на обучението, в което обучаемите и обучителят си взаимодействат в еднаква степен – активното участие, съвместната работа и общуването се насърчават в този вид класна стая. Учителят създава възможности както за самостоятелно учене, така и за взаимно учене, един от друг, и напътства учащите в усвояването и упражняването на уменията, от които имат нужда. Това увеличава нивото на мотивация на учащите, както и интереса им към учебните дейности.
4. Разнообразни учебни дейности и начини за представяне на учебното съдържание
Този подход е свързан с диференцираното обучение, което взема под внимание различията в нуждите, нивата и стиловете на учене на обучаемите. Той подкрепя създаването на по-персонализирано учебно преживяване и личен успех. Когато учителят използва различни източници, за да презентира съдържание – текст, образи, диаграми, аудио, видео и т.н. – това може много да подобри учебния процес, като предоставя гъвкаво учебно преживяване, което е съобразено с различните нужди и предпочитания на учениците. Представянето на съдържанието чрез различни типове медия задържа вниманието и интереса на учащите.
Смесването на различни видове учебни дейности в една виртуална сесия също създава възможности да се отговори на голям обхват от нужди на учениците. Превключването между индивидуална работа, работа в малки групи и дискусии с целия клас адресира специфичните предпочитания за учене на всеки ученик – да работи самостоятелно, да си взаимодейства с другите или да изразява себе си пред по-голяма група.
5. Психологически сигурна среда
Общуването във виртуална класна стая създава усещане за по-неофициална и по-сигурна емоционална среда, тъй като учащите обикновено участват от комфорта на своя дом. Учебният процес е много по-фокусиран поради отсъствието на характерните за конвенционалната класна стая физически разсейващи фактори.
Психологическата сигурност води до по-добри учебни резултати. Тя също така засилва креативността, увереността и желанието да експериментират от страна на учащите. Виртуалният учител също има съществена роля тук – той трябва да насърчава безопасните дискусии, взаимното уважение, равни възможности за участие и свободното споделяне на различни гледни точки. Учителят може да подкрепи психологическата сигурност на учащите и да направи преживяването по-лично като добави възможности за самостоятелно учене, както и като общува по-често с всеки ученик чрез система за управление на обучението (LMS).
6. Позитивна и конструктивна обратна връзка
За разлика от асинхронните виртуални платформи, синхронната виртуална класна стая позволява незабавна индивидуална и обща обратна връзка както от обучителя, така и от другите участници. Ключовата роля на обучаващия тук е да създаде атмосфера на позитивна обратна връзка като ръководи общуването в групата. Обратна връзка, която потвърждава успешното представяне на учащия и дава ценни коментари и препоръки за подобрение, е полезна за обучението и напредъка на учениците. Тя също изгражда навика на групата да се опитва да поддържа позитивен и конструктивен тон. Всички тези фактори са важни в подкрепата на учащите, за да преодолеят грешките си без негативни чувства, както и в насърчаването на увереност и вдъхновение за постигането на пълния им потенциал.
