Български език и литература, 7. клас

Описание на учебните дейности включени в урока:

Учебна дейност 1

Използва се методът на обърната класна стая. Учениците се разделят на 3 екипа. Определят се топосите в град София, които са носители на историческа памет, свързана с делото на Вазов. Екипите трябва да се подготвят върху съществени моменти от живота и творчеството на Патриарха, да посетят местата и да запишат репортаж от мястото на събитието. 

Екип 1 – Гробът на Вазов

Екип 2 – Къща-музей „Иван Вазов“

Екип 3 – Народен театър “Иван Вазов“

Оповестяват се критериите за представяне на екипите. 

Критерии за оценка на презентирането на учениците: 

• Изчерпателен и задълбочен отговор на въпросите;

• Убедително и въздействащо презентиране;

• Стилово уместно изразяване чрез спазване на правоговорната и граматичната норма на езика;

• Презентиране в рамките на определеното време;

• Толерантно отношение към партньорите в екипа.

Разясняват се целите и очакванията. На учениците се дават линкове към различни уебсайтове и ресурси, които да ползват:

• Национален литературен музей
• Информация за паметника на Иван Вазов
• Информация за къща музей „Иван Вазов“

В началото на проучвателната дейност с децата се обсъждат ролите на всеки един член на екипите. Определят се задълженията на всяка роля:

Лидер – ръководи общата работа и насърчава останалите да дават идеи. Представя идеите от екипната работа – той е говорителят на екипа.

Модератор – следи дали се спазват правилата за уважение и изслушване  в отбора.

Хронометрист – следи за времето за говорене и изпълнение на задачата в срок.

Дизайнерът – прави художественото оформление на идеите.

Учебна дейност 2

Чрез метода мозъчна атака учителят въвежда учениците в темата и активира знания, които те вече имат за Иван Вазов. 

Следва кратко резюме за живота и творчеството на Вазов и ролята му за развитието на българската литература между две епохи, представено чрез хронологична ос с исторически препратки.

Учебна дейност 3

Екипите представят своята съвместна работа чрез видео презентации. 

ЕКИП 1 –  Гробът на Иван Вазов, разположен между улиците „11 август“ и „Московска“ в град София;

Репортер 1: Скалата била пренесена до последния дом на поета през септември 1926 г- за петата годишнина от неговата кончина. В изпълнение на неговото изрично желание грамадата била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, търсейки вдъхновение и общение с природата. Този камък бил докаран в продължение на 18 дена с волска кола, с няколко чифта волове. Дори бил прокаран специален 4 километров път, за да може колата да слезе от Витоша до София. Пренасянето на 10 тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, се оказало сложна задача. Превозването и станало с кола , теглена от три двойки биволи. Според тогавашната преса, за целта бил направен специален път. Камъкът бил поставен върху циментов фундамент, покрит със земя, а върху него били издълбани единствено християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.

Репортер 2: След смъртта на Иван Вазов, неговият брат приема като своя лична кауза почитането на паметта му, а това дело е продължено от дъщеря му Бинка, която в продължение на 20 години всеки ден е плела кандило на гроба му. По спомени на Мариана Първанова – една от изследователките на поета, след 09.09 в една бедна София не е имало олио за хората, камо ли за кандило. И тя отишла да се моли да и отделят купони. Това стигнало до Вълко Червенков, който съдействал в благородната  кауза на Бинка Вазова.

Видеорепортаж на екип 1

Репортаж на екип 1

ЕКИП 2  –  Къщата музей „Иван Вазов“  

Пред сградата: Между многоетажните сгради в центъра на София, на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „ Иван Вазов“, достолепно стои къщата музей на Иван Вазов, уникално с присъствието си, съсредототочие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин. Само няколко днес след смъртта на Вазов на 22.09.1921 г. министърът на просвещението – Стоян Омарчевски, внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по- късно, на 26 ноември 1926 г., е открит официално първият български литературен музей.  Къщата е построена през 1895 г. и тук писателят е живял и работил най-дълго време.

I етаж: Днес в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са изложени и някой от уникалните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея – 1895 г. и 1920 г. Към вторият етаж отвежда широка дървена стълба, а над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригинални подписи на проф. Иван Шишманов и Елин Пелин, който е първият уредник на музея.

II етаж: На вторият етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са показани елегантните Вазови дрехи. Върху нощното шкафче до леглото си, писателят винаги е държал тефтерче или тетрадка, защото по спомени на сестра му Въла Вазова: “Бачо най- много и най- добре работеше в два-три часа през нощта“.

Гостната стая: В гостната стая Вазов е посрещал близките си приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков, където са се водили дълги, задушевни разговори. До гостната се намира стаята на Вазовата майка с уникалната икона “Успение Богородично“ в иконостаса. На първия етаж до вратата, която води към двора и пристройката, служила някога за кухня, е разположена семейната трапезария. Там, на стола с черна панделка, Вазов е седял по време на последния си обяд.

Видеорепортаж на екип 2

Репортаж на екип 2

ЕКИП 3 – Народен театър „Иван Вазов“

Репортер 1: Няма да сгрешим, ако кажем, че сградата на Народния театър „Иван Вазов“ е емблема на София. В началото на  20-ти век София започва да обновява своя архитектурен облик. През 1903 г. д-р Ив. Д. Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за строеж на сграда за Народния театър в столицата. Илия Миларов оглавява тази комисия. По това време Миларов е управител на Народната драматическа група „Сълза и смях“.

Репортер 2: Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. със специално представление. Преди тържественото откриване множество студенти освирква княз Фердинанд I и той с указ решава да затвори Софийския университет за шест месеца.

Проект за сграда на театъра правят архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер от Виена. С оформлението на тавана и стените на залата за представления се заема Рудолф Фукс, също от Виена. Залата можела да побере 848 зрители.

Репортер 3: Новата театрална сграда отваря врати през 1907 г. Подготвена е специална пиеса за случая. На тържественото събитие е поканен целия столичен елит. Недоволни студенти, които не получили покана за събитието, организирали демонстрация и освиркали семейството на княза.  По време на едно представление през 1923 г. е направен атентат срещу Александър Стамболийски. Избухва бомба, но няма ранени и някакви сериозни поражения, които да спрат представлението. След седмица обаче избухва пожар в сградата на театъра и тя е унищожена. Запазена е само фасадата. Започва реконструкция на сградата, която продължава до 1928 г. Проектът е на арх. Мартин Дюлфер и Кирил Чапаров, български строителен инженер, завършил в Мюнхен. Издига се сградата, която познаваме днес. Конструкцията е железобетонна, а сценичната механика е внесена от Германия. С такава работят в най-престижните театри в света.

Репортер 4: Бомбардировките разрушават Южното крило на сградата. Сградата е ремонтирана през 1945 г. и театърът отново посреща публиката си. През 1972-1975 г. се прави поредна реконструкция на сградата и се прави Камерна сцена. Художественото оформление на театъра е дело на Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков. Кирков е автор на завесата– Неугасващия Феникс. Движението на желязната завеса става с хидравлично налягане. По този начин е изключена всякаква възможност в случай на пожар, чрез деформиране от огъня на завесата, последната да не може да се спусне напълно. Освен това, за спускане и вдигане на завесата е предвидена резервна помпа с ръчно действие в случай, че по една или друга причина хидравличната централа се повреди.

Пушечните клапи, които са на най-високата част на покрива на сцената, при пожар  се отварят автоматично, щом температурата в сцената достигне един определен градус.

Видеорепортаж на екип 3

Репортаж на екип 3

Изтеглете приложенията към урока: тук