Методически насоки за реализиране на синхронно онлайн обучение Част 1

Проучвания за спецификите на синхронното онлайн обучение

В последните 2 години, покрай ситуацията с пандемията от COVID-19, синхронното онлайн преподаване все повече навлиза в образователната практика, тъй като предлага взаимодействие, близко до присъственото. Сред основните му предимства са директната комуникация, удобство, ефективност, контрол, персонализирано учене, достъпност, целенасоченост на ученето и преподаването.¹ Учениците и учителят имат възможност да взаимодействат непосредствено, използвайки инструменти като видеоконферентна връзка, чат, интерактивна бяла дъска, споделяне на приложения, работа в малки групи и пр.² Обучаемите могат да участват в различни индивидуални или групови дейности, да представят учебно съдържание в различни формати, а учителят има важната роля да направлява и подкрепя взаимодействието в споделената виртуална среда. Тези интерактивни компоненти не са налични в асинхронните виртуални учебни среди.³

Преди пандемията, именно заради по-широкото приложение на асинхронното онлайн учене съществуваше схващането, че дистанционното обучение лишава учениците от възможност за пълноценно взаимодействие и ефективно ръководство от страна на преподавателя.⁴ Все повече проучвания върху психолого-педагогическите характеристики на онлайн обучението обаче показват, че това твърдение не се отнася до синхронното онлайн обучение, при което учениците получават последователна комуникация, по-добър фокус върху учебните дейности и по-активно участие.⁵ Синхронното онлайн обучение е по-социоемоционално и подсилва междуличностното общуване и мотивацията на учениците. Те се чувстват в среда, близка до физическата класна стая, тъй като получават мигновена обратна връзка, взаимодействат непосредствено с учителя и връстниците си и участват в интерактивни дейности, които подкрепят усвояването на новите знания и умения.⁶

Проучването на Gedera за начина, по който учениците се чувстват в синхронна виртуална класна стая показва, че двупосочната видеоконферентна комуникация между тях създава чувството за принадлежност към споделена общност. Участниците в изследването отчитат предимството да възприемат физически сигнали, което прави взаимодействието в синхронна виртуална класна стая много по-хуманно в сравнение с асинхронната комуникация. Според тях този тип обучение е изключително полезно за насърчаване на активното участие чрез възможностите за изразяване на мнение, задаване на въпроси и запознаване с гледната точка на останалите в групата.⁷
Тези твърдения разкриват потенциала на синхронното онлайн обучение да направи социалните аспекти част от онлайн образованието. В своето изследване Muilenburga и Berge установяват, че най-важната бариера пред обучаемите в асинхронна форма е липсата на социално взаимодействие. Авторите заключават, че подобряването на социалното взаимодействие води до по-ефективно и мотивиращо онлайн обучение.⁸
В свое проучване Martin, Parker и Deale посочват, че високото ниво на взаимодействие повишава ефективността на всеки тип онлайн обучение. Това може да се постигне чрез добавянето на синхронни компоненти към различните онлайн обучения. По този начин се създават смислени взаимодействия, насърчава се социалното присъствие и чувството за общност.⁹ Социалното присъствие има положителна връзка с комуникативните взаимодействия като средство за изграждане на онлайн обучението.¹⁰
В проучване на Chen и др. са систематизирани основните предимства на синхронното онлайн обучение: незабавна обратна връзка, повишено ниво на мотивация и отговорност, по-фокусирано обучение и по-интензивни взаимодействия. Същото проучване установява, че задаването на въпросите, поздравите и помощта, както и познавателното, социално и преподавателско присъствие са значително по-високи при синхронното онлайн обучение, в сравнение с присъственото.¹¹
Подобни твърдения могат да бъдат открити и в изследването на Park и Bonk. Към обсъдените дотук предимства те прибавят и по-свободното споделяне на мнения и по-високото ниво на емоционална подкрепа между участниците.¹²Тези аспекти на синхронното онлайн обучение повишават мотивацията на обучаемите, насърчават сближаването в групата и създават чувство за общност.
Синхронните виртуални класни стаи имат потенциала да предоставят на учащите по-персонализирано обучение. Благодарение на техните инструменти преподавателят може обективно да оцени знанията и уменията на своите ученици и да индивидуализира и диференцира учебния материал по подходящ начин.¹³
На база направения дотук преглед на основните психолого-педагогически предимства на синхронното онлайн обучение можем да систематизираме неговите ключови характеристики, които насърчават социалните аспекти, по следния начин:

• Интерактивност – Обучението в синхронна виртуална класна стая може да бъде успешно, само ако учениците са ангажирани и участват активно в учебния процес. Социалното взаимодействие е жизнено важен фактор за когнитивното развитие. То създава положителни предпоставки за учене и помага на участниците да постигнат очакваните резултати. По време на синхронния онлайн урок трябва да се осигурят достатъчно възможности за често взаимодействие на всеки ученик с преподавателя, с останалите участници и с учебното съдържание. Взаимодействието между ученика и учителя подпомага изграждането на знания, мотивацията и създаването на социални отношения. Обменът на социално-емоционална информация е също толкова важен за обучението, колкото и работата с учебното съдържание. В своето проучване Paechter, Maier и Macher установяват, че ползите за учениците от взаимодействията с техни връстници са свързани с изграждането на разбиране при работа в малки групи, обмена на социално-емоционална подкрепа и ученето в сплотена и положителна среда. Взаимната подкрепа и усещането за близост в групата имат връзка с нивото на ангажираност на учениците в екипната работа, мотивацията им за участие в учебна среда и удовлетвореността им от самото обучение.¹⁴ Взаимодействието между ученика и съдържанието е процес на интелектуално усилие, което променя разбирането, перспективите и когнитивните структури на мозъка на ученика.
• Колаборативно учене – Колаборативното учене предполага взаимното ангажиране на учащите се в съвместни усилия за изграждане на знания. Учениците работят заедно за постигане на обща цел, обменят мнения, изясняват значението на понятията или решават проблеми.¹⁵ Това създава възможности за сътрудничество в развитието на уменията. Социално-емоционалният аспект на взаимодействието е от съществено значение за реализирането на успешно колаборативно учене. Акцентът пада върху взаимодействията, при които общите разбирания подлежат на обсъждане и се развиват чрез отчитане на разликите в нивата на знанията, уменията и позициите на участниците. Когато се прилага в синхронна виртуална класна стая, този подход е свързан с активен процес на колективно изграждане на знания, при който групата се използва като източник на информация, мотивационен агент и средство за взаимна подкрепа. Успешното колаборативно учене изисква взаимодействие, насочено към решаване на определени задачи и към групови дейности.¹⁶ В повечето случаи учениците се нуждаят от време и пространство за планиране и координиране на груповите дейности, затова подкрепата от страна на учителя за тяхното реализиране е особено важна.
• Взаимодействие, ориентирано към ученика – Класическият лекционен подход на преподаване, често поставя обучаемите в пасивна роля, тъй като акцентът е върху съдържанието, а от учащите се очаква да работят самостоятелно, без да им се предлагат много възможности за сътрудничество. Този подход е по-приложим при асинхронното онлайн преподаване. При него често пъти преподавателят създава презентации или видеолекции и самостоятелни дейности към тях, които обучаемите трябва да реализират със собствено темпо. Проучването на Reushle и Loch дефинира синхронното онлайн обучение като подход, ориентиран към обучаемия, който предлага повече гъвкавост и възможности за участие от страна на учениците.¹⁷ Учениците и преподавателят имат равни възможности за взаимодействие, като се насърчава активното участие, съвместната работа и комуникацията. Учителят създава възможности учениците да учат както самостоятелно, така и един от друг, като ги ръководи в развиването и практикуването на необходимите умения. Това повишава нивото на мотивация и интереса на обучаемите към учебните дейности.

• Мултимодално представяне на учебното съдържание и включване на разнообразни учебни дейности – Разнообразието от учебни дейности и начини на представяне на учебното съдържание е свързано с диференциацията на обучението, която взема предвид различните потребности, ниво на знания и стилове на учене в съответната група обучаеми. Това благоприятства създаването на по-индивидуализирано обучение и постигането на максимални резултати от всеки един ученик. Когато даден учител използва различен тип учебни ресурси, за да представи съдържанието (текст, изображения, диаграми, аудио, видео и др.), това може значително да подобри процеса на обучение, като осигури гъвкаво взаимодействие, съобразено с различните потребности и предпочитания на учениците. Представянето на съдържанието чрез използването на различни типове медии задържа вниманието и интереса на обучаемите.¹⁸
  Комбинирането на различни типове учебни дейности в рамките на един онлайн урок също създава възможности за адресиране на по-широк спектър от потребностите на обучаемите. Превключването между самостоятелна работа, работа в малки групи и фронтална работа с всички участници покрива специфичните предпочитания за учене на всички ученици – да работят индивидуално, да взаимодействат с другите, или да се изявят пред по-голяма група.
• Психологически безопасна среда – Взаимодействието в синхронна виртуална класна стая създава усещането за по-неформално и по-безопасно емоционално пространство, тъй като учениците обикновено участват от комфорта на своя дом. Учебният процес е много по-фокусиран поради липсата на обичайните разсейващи фактори в традиционната класна стая. Освен това, физическото разстояние при онлайн обучението, което често се възприема от мнозина като недостатък, може да има положителен ефект, тъй като предразполага преподавателите и обучаемите да са по-обективни, по-свободни в изказването на мнение и в даването на обратна връзка и по-малко податливи към културни бариери в общуването.¹⁹

Усещането за психологически безопасна среда води до по-добри резултати от обучението. Едновременно с това насърчава креативността, увереността и желанието от страна на учениците да експериментират. Това твърдение намира подкрепа в изследване, проведено от Woodcock, Sisco и Eady, при което обучаемите в синхронна онлайн учебна среда демонстрират висока степен на аз-ефективност, поради усещането за психологически безопасна среда.²⁰ По-конкретно, участниците в изследването твърдят, че когато се включват в онлайн обучение от домашна среда, се чувстват по-уверени да задават въпроси и по-свободни да споделят своите идеи, тъй като е по-малко вероятно да бъдат критикувани за изказванията си. Това е причината да се чувстват по-компетентни по време на онлайн сесиите в сравнение с присъствените. Ролята на учителя онлайн в това отношение е решаваща – за да се постигне усещането за безопасна среда, той следва да насърчава позитивния диалог, взаимното уважение, равните възможности за участие и свободното споделяне на различни гледни точки.

• Навременна и конструктивна обратна връзка – При синхронното онлайн обучение ученикът може да получи незабавна обратна връзка под формата на точно и своевременно изясняване на информацията. Това позволява на участниците да коригират своите грешки на момента и да постигнат по-добри резултати в процеса на обучение.²¹ Непосредствената обратна връзка е особено полезна при изучаването на абстрактни понятия. Възможността за директна комуникация в реално време с учителя и останалите участници има потенциала да подсили педагогическото взаимодействие по начин, по който другите форми на онлайн обучение не могат. Ключовата роля на преподавателя в този процес е да създаде атмосфера на позитивна обратна връзка, докато ръководи взаимодействието на групата. Напредъкът на учениците в обучението може до голяма степен да бъде подкрепен чрез даването на обратна връзка, която отчита техните постижения и едновременно с това им предоставя ценни коментари и препоръки за подобряване на представянето им в учебния процес. Подобен подход изгражда навик групата да се опитва да поддържа позитивен и конструктивен тон по време на взаимодействието онлайн. Всички тези фактори допринасят учениците да преодоляват своите грешки без негативни емоции, да се чувстват по-уверени и по-мотивирани да постигнат пълния си потенциал.

• Контрол на учителя върху груповото взаимодействие – При синхронното онлайн обучение педагогическите умения на учителя и ролята му на фасилитатор в учебния процес са от голямо значение за мотивацията на учениците и изграждането на очакваните знания, умения и компетенции. В хода на оналйн урока преподавателят трябва да насърчава обучаемите да участват на всеки 3-5 минути. Това може да се постигне чрез включването на различни учебни дейности като мозъчна атака, работа в малки групи, групови и индивидуални задачи, сесии за въпроси и отговори, практически задачи и др. Взаимодействието между учениците и преподавателя е необходима част от синхронното онлайн обучение и има решаващо значение за изясняване на учебното съдържание, тъй като води до изграждане на знания и по същество е социално-когнитивен процес.²²

¹Mueller, D., Strohmeier, S. (2011). Design Characteristics of Virtual Learning Environments: State of Research. In: Computers & Education, volume 57, 2505–2516.

²Martin, F., Parker, M. A. (2014). Use of Synchronous Virtual Classrooms: Why, Who, and How? In: MERLOT Journal of Online Learning and Teaching, volume 10, issue 2, 192-210.

³Martin, F., Parker, M., Deale, D. (2012). Examining Interactivity in Synchronous Virtual Classrooms. In: The International Review of Research in Open and Distance Learning, volume 3, issue 13, 227-260.

⁴Bello, O. W., Ehira, D. N., Ayeni, J. K., Faruk, N., Balogun, N. A. (2014). Towards the Design of a Synchronous Virtual Learning System. In: Covenant Journal of Informatics and Communication Technology (CJICT), volume 2, issue 2, 59-74.

⁵Woodcock, S., Sisco, A., Eady, M. J. (2015). The learning experience: Training teachers using online synchronous environments. In: Journal of Educational Research and Practice, volume 5, issue 1, 21-34.

⁶Yılmaz, Ö. (2015). The effects of “live virtual classroom” on students’ achievement and students’ opinions about “live virtual classroom” at distance… In: TOJET: Turkish Online Journal of Educational Technology, volume 14, issue 1, 108-115.

⁷Gedera, D. S. (2014). Students’ Experiences of Learning in a Virtual Classroom. In: International Journal of Education and Development Using Information and Communication Technology (IJEDICT), volume 10, issue 4, 93-101.

⁸Muilenburga, L. Y., Berge, Z. L. (2005). Student Barriers to Online Learning: A Factor Analytic Study. In: Distance Education, volume 26, issue 1, 29–48.

⁹Martin, F. (2010). Best practices for teaching in a synchronous virtual classroom. In: 2010 International Conference on Technology for Education, (pp. 44-46).

¹⁰Tu, C. H., McIsaac, М. (2002). The Relationship of Social Presence and Interaction in Online Classes. In: The American Journal of Distance Education, volume 16, 131–150.

¹¹Chen, P., Xiang, J., Sun, Y., Ban, Y., Chen, G., Huang, R. (2015). Exploring Students’ Discussion in Face to Face and Online Synchronous Learning. In: Emerging Issues in Smart Learning, 183-191.

¹² Park, Y. J., Bonk, C. J. (2007). Is Life A Breeze? A Case Study for Promoting Synchronous Learning in a Blended Graduate Course. In: Journal of Online Learning and Teaching, volume 3, issue 3, 307–323.

¹³Schullo, S., Hilbelink, A., Venable, M., Barron, A. E. (2007). Selecting a Virtual Classroom System: Elluminate Live vs. Macromedia Breezе. In: MERLOT Journal of Online Learning and Teaching, volume 4, issue 3, 331-345.

¹⁴Paechter, M., Maier, B., Macher, D. (2010). Students’ Expectations of, and Experiences in E-learning: Their Relation to Learning Achievements and Course Satisfaction. In: Computers & Education, volume 54, 222–229.

¹⁵Hron, A., Friedrich, H. (2003). A review of web-based collaborative learning: Factors beyond technology. In: Journal of Computer Assisted Learning, volume 19, issue 1, 70-79.

¹⁶Vuopala, E., Hyvönen, P., Järvelä, S. (2016). Interaction Forms in Successful Collaborative Learning in Virtual Learning Environments. In: Active Learning in Higher Education, volume 17, issue 1, 1-14

¹⁷Loch, B., Reushle, S. (2008). The Practice of Web Conferencing: Where are We Now? Hello! Where are you in the landscape of educational technology? In: Proceedings ascilite Melbourne 2008, (pp. 562-571). Melbourne.

¹⁸Kreijnsa, K., Kirschnerb, P., Jochemsb, W. (2003). Identifying the pitfalls for social interaction in computer-supported collaborative learning environments: a review of the research. In: Computers in Human Behavior, volume 19, 335–353.

¹⁹Bello, O. W., Ehira, D. N., Ayeni, J. K., Faruk, N., Balogun, N. A. (2014). Towards the Design of a Synchronous Virtual Learning System. In: Covenant Journal of Informatics and Communication Technology (CJICT), volume 2, issue 2, 59-74.

²⁰Woodcock, S., Sisco, A., Eady, M. J. (2015). The learning experience: Training teachers using online synchronous environments. In: Journal of Educational Research and Practice, volume 5, issue 1, 21-34.

²¹Martin, F., Parker, M., Deale, D. (2012). Examining Interactivity in Synchronous Virtual Classrooms. In: The International Review of Research in Open and Distance Learning, volume 3, issue 13, 227-260.

²²Chen, P., Xiang, J., Sun, Y., Ban, Y., Chen, G., Huang, R. (2015). Exploring Students’ Discussion in Face to Face and Online Synchronous Learning. In: Emerging Issues in Smart Learning, 183-191.