Методически насоки за реализиране на синхронно онлайн обучение Част 4

Модели за мотивиране на учениците в онлайн среда

Мотивацията на учениците е от особено значение за ефективното осъществяване на педагогическото взаимодействие във виртуална учебна среда. Най-често използваните модели за мотивиране на учениците в онлайн среда са:

1. Девет учебни събития на Гане – Гане предлага рамка от поредица учебни събития, които са свързани и адресират психичните процеси на учене. Моделът често се прилага при дизайн на електронни обучения. Деветте учебни събития в неговия модел са:

• привличане на вниманието – чрез кратка история, демонстрация, проблемна ситуация;
• разясняване на целите и очакванията – обясняване на достъпен за учениците език какво им предстои във виртуалното обучение;
• актуализиране на предходни знания – свързване на новите знания с нещо вече познато;
• представяне на съдържанието – новите знания се представят последователно и на малки части, за да не се претоварват учениците;
• даване на насоки на учениците – предоставяне на указания, насоки и идеи, които да подкрепят учениците в усвояването на новите знания и умения;
• предизвикване на изпълнение – ангажиране на учениците в дейност, в която да апробират новото знание самостоятелно;
• даване на обратна връзка – обратната връзка трябва да се дава в реално време, да е специфична и конкретна;
• оценка на изпълнението – оценяват се придобитите знания и умения спрямо предварително установени и обсъдени с учениците критерии за оценка;
• подкрепа на запомнянето и трансформирането на знанията – чрез дейности, свързани с трансфер на новите знания в различни условия.

2. Модел за мотивация на Келър – състои се от четири стъпки, чрез които може да се повиши и задържи мотивацията на учениците:

• внимание – събуждане на любопитството чрез използване на истински истории и предизвикателства;
• приложимост – свързване на учебния процес с потребностите на обучаемите чрез извеждане на ясни ползи от изучаването на учебното съдържание;
• увереност – насочване, изпълнение и обратна връзка чрез включване на дейности с оценка;
• удовлетвореност – затвърждаване, признание и обобщаване на постигнатото чрез похвала за свършената работа.

3. Таксономия на Блум за мисловните процеси – това е йерархичен модел, чрез който се класифицират образователните цели и нивата на сложност в обучението. В дизайна на електронното обучение приложение намира ревизираната през 2001 г. таксономия на Блум от Anderson и Krathwohl, които разменят местата на най-горните две нива в оригиналната таксономия. Според ревизираната таксономия, за да бъдат ангажирани участниците във виртуалното обучение с взаимодействието и изучаваното съдържание, следва да са преведени през следните нива:

• запомняне на новите знания;
• разбиране на учебния материал;
• прилагане на вече запаметените и разбрани знания;
• анализ на проблемните области;
• оценка на знанията и тяхното приложение спрямо предварително зададени критерии;
• създаване на нов продукт, план или идея на база на придобитите знания и умения.

4. Диференциация на обучението – това е популярен подход за преподаване и учене, при който се отчита многообразието на потребностите на учениците. За изпълнение на диференцирания подход се изисква разбирането на потребностите на всеки един ученик или малка група от ученици, а не преподаване според фиксирано средно ниво, при което се приема, че всички ученици си приличат. Този подход изисква учителите да бъдат гъвкави във взаимодействието и да адаптират учебната програма и представянето на информацията спрямо учениците, а не да очакват от учениците да модифицират своите знания и умения спрямо нивото, заложено в учебната програма. Целта е максимално разгръщане на индивидуалния потенциал и постигане на възможно най-високи резултати от обучението. За целта се прилагат различни стратегии за преподаване и управление на групата. Учениците работят на различни нива и постигат различна степен на усвояване на материала. Преподаването следва да е съобразено с различните нива на знания и умения на обучаемите и техните стилове на учене чрез индивидуализиране на въпросите, алтернативно групиране и използването на допълнителни учебни ресурси.

За диференциране на онлайн обучението следва да се приложат принципите на универсалния дизайн (Universal design for learning), чиято цел е да се създадат възможности за учене, отговарящи на потребностите на широк кръг ученици. Тези принципи представляват модел на учебна среда, в която се прилагат три подхода:

• Мултимодално представяне на учебното съдържание – представяне на съдържанието в различни форми – видео, аудио, мултимедия; включване на материали за четене с помощни ресурси (например, транскрипти или аудиофайлове); представяне на новите знания с различни нива на сложност; графично представяне на понятия, мисловни карти, диаграми и симулации.
• Разнообразни форми на изразяване на учениците – възлагане на задачи, свързани с използването на мултимедия, рисуване, карти, диаграми, видео, презентации, уеб страници; разнообразяване на текстовите задачи чрез включване на планове, мисловни карти, таблици, диаграми; включване на практически дейности като споделено писане и редактиране на текст;
• Разнообразни средства за ангажиране интереса на учениците – ролеви игри, дискусии, мозъчни атаки, екипни проекти, онлайн експерименти, игри, създаване на общност.

5. Геймификация (игровизация) – Игровизацията се състои във въвличането на игрови принципи и похвати в процеса на учене. Игрите са метод за изграждане на социални умения, екипна работа, мотивация, житейски опит, дисциплина. Игровизацията на взаимодействието във виртуална среда се свързва с редица теории за ученето – активно учене, проблемно-ориентираното учене, социалното учене, конструктивистките теории, колаборативното учене. Тя помага не само за повишената мотивация на учениците, но и за тяхната адаптация, за идентифицирането на силните и слабите им страни. Игровизацията във виртуална среда е свързана с превръщането на ученето в забавен и интересен процес. По този начин учениците развиват умения и овладяват знания, полезни за реалния живот. Игровизация на взаимодействието може да се постигне например чрез:

• вплитане на въображаем сценарий при възлагане на задача и определяне на конкретни предизвикателства, които учениците трябва да преодолеят в хода на решаване на задачата;
• получаване на точки/награди за изпълнение на дадена задача или практическа дейност;
• определяне на нива (от лесно към сложно);
• присъждане на виртуални баджове или друг тип награди;
• седмични класации;
• табло на успеха.

Важно е да се отбележи, че личната мотивация на всеки ученик за участие в онлайн урока е от основно значение. Ролята на учителя е да направи така, че целите на конкретното онлайн занятие да се доближат максимално с учебните цели на учениците. Включването на практически дейности стимулира чувството за съпричастност и значимост на конкретния ученик към групата и му дава възможност да осъзнае активната си роля в групата. Чрез управлението на взаимодействието в синхронна виртуална класна стая може да се направи връзка между опита и компетентността на групата. Важно е учителят да дава насоки на учениците за тяхното поведение и взаимодействие, като проследява дали са ги разбрали с поставяне на конкретни задачи, проверяващи промяната в поведението им. Така учениците ще бъдат по-ангажирани и по-склонни да взаимодействат често помежду си без ръководство от страна на учителя. Това стимулира допълнително интереса и подпомага постигането на образователните цели.

В тази връзка от изключително значение е професионалната компетентност на преподавателя, която служи за основа на прилагането на творчески подходи при работа във виртуалната класна стая. Умението му за незабавна реакция и позоваване на възникналите въпроси и коментари създава чувството за непосредствено взаимодействие и изгражда усещането за общност, точно както това би се случило във физическата класна стая. За да бъде качествено синхронното онлайн обучение, е важно учителят да не препуска през учебния материал, защото се чувства притиснат от времето, и преди да премине към представянето на ново ключово знание, да се увери, че учениците са разбрали и осмислили предходното.

По време на синхронното онлайн взаимодействие учителят не трябва да позволява участниците да скучаят, но не трябва и да ги насилва да се включват в дейности, в които не желаят. Предвидените учебни ресурси и дейности трябва да осигуряват баланс между въвеждането на новите знания и тяхното осмисляне и упражняване, без да се налага учениците да бъдат претоварвани с нова информация за сметка на нейното практическо приложение и творческо пресътворяване заради ограничената във времето продължителност на синхронния онлайн урок.