Понятийна рамка на подпомогнатото от дигиталните технологии обучение

Съвременните изследвания показват недвусмислено, че доминираща в световен мащаб теоретико-методологическа платформа на електронното обучение и учене е конструктивизмът с неговите многообразни теоретични разновидности и техните практически реализации.

Сред основните причини за тясната връзка „конструктивизъм” – „електронно учене/обучение” изпъкват следните:

• Дискредитирането на ефективността на използване на компютрите в образователен контекст, базирано на идеите на бихевиоризма в продължение на първата вълна на компютъризирането на обучението, и очертаването на сериозните ограничения на тези модели за формиране на творчески и социално значими характеристики на личността.
• Потенциалните предимства на информационните и комуникационни технологии по отношение на традиционните образователни такива. Например възможностите за индивидуализиране на обучението, даването на персонифицирана обратна връзка, улесняването на мултисензорното възприемане и конструиране на информацията, ученето чрез саморефлексия и групова рефлексия, и ученето с другите и от другите, са и сред ключовите характеристики на конструктивисткия подход в обучението;
• Появата и масовото използване на нови, основно Интернет базирани технологии като Web-базирани платформи за обучение, социален софтуер (блогове и уикита), социални симулации и игри и пр., трансформиращи традиционното съдържание на понятията учене и обучение, особено в техните социално-комуникативни аспекти. Така например започна да се говори за групово социално паралелно конструиране на знания и обща „разпределена“ когниция ¹ във виртуална учебна среда.
• Все още доминиращите модели на пасивен трансфер на информацията в образованието, които контрастират на интерактивния и конструктивен характер на електронното обучение.

Трябва да отбележим, че връзките между конструктивизма и електронното учене/обучение (тяхното описание, изследване, анализ и конструиране), са динамични и променящи се. Проследяването им в исторически план насочва към заключението за взаимното им влияние в две посоки – взаимно обогатяване и взаимно коригиране. От една страна, развитието на идеите и разновидностите на конструктивизма е вдъхновение за конструирането на нови подходи към дизайна на електронно обучение и учене, а от друга страна, с появата и развитието на нови технологии, практики и модели на тяхното интегриране в образователен контекст, се обогатява и прецизира парадигмата на конструктивизма.

В резултат от принудителното преминаване към електронно/дистанционно и смесено обучение в следствие на Ковид-19 пандемията, в образователната практика се появиха и реализираха разнообразни подходи и модели на интегриране на дигиталните технологии в помощ на преподаването, ученето, оценяването и педагогическата комуникация от разстояние. Някои от тях доказаха своя педагогическа ефективност върху ученето и учебния опит, а други са на път да дискредитират идеята за електронното обучение в средното образование като цяло. Новосъздадените и апробирани разнообразните практики изискват своето концептуализиране като важна част от този процес е прецизирането на понятийната рамка, в която описваме практиката с цел да я анализираме, осмисляме и да оценяваме нейното качество и потенциал за по-нататъшно развитие и реконструиране.

Ето защо, цел на следващия параграф е дефиниране на основните понятия, описващи практиката на интегриране на дигиталните технологии в контекста на електронното обучение.

Понятийна рамка на подпомогнатото от дигиталните технологии обучение:

Динамиката на развитие и разнообразието на практиките на електронно учене/обучение естествено пораждат и многообразие в начина на отразяването на тези практики и съответно на понятийния апарат за тяхното концептуализиране. Друга особеност на свързаните с технологиите в образователен контекст понятия е, че тяхното съдържание много бързо еволюира и съществено се променя заедно с усъвършенстване на съществуващите технологии и появата на нови такива, което изисква теоретичното му възсъздаване да става както по място, така и по време. Например различен от съвременния смисъл се е влагал в електронното обучение преди появата на уеб-базирани платформи за обучение. В ранните години на онлайн преподаване и учене, някъде в средата на 90-те години, при липсата на високоскоростен интернет „онлайн“ означаваше само едно – текстово, асинхронно обучение, при което комуникацията не се случва едновременно или „на живо“ ². В наши дни много често двете понятия (електронното обучение и уеб-базирано обучение) се използват като синоними, като и в двете понятия се включват и характеристиките на синхронното (в реално време чрез видео/аудио конферентен софтуер) обучение.

В исторически план с развитието на технологиите се появяват понятия, отразяващи учене и обучение, опосредствани от технологичните възможности за смесване на модалностите на обучение: присъствено/синхронно (във физическа или виртуална среда) и отложено във времето (асинхронно). Такива понятия отразяват модели на обучение като:

• Хибридно-гъвкав модел (HyFlex), който е разработен от Brian Beatty ³ през 2007 г. Авторът описва модела като хибриден, т.е. като комбиниращ онлайн и присъствени сесии на обучение, и гъвкав, при който обучаемите „могат да избират дали да посещават присъствените учебни сесии или не“ ⁴. Специфичната характеристика на този модел на електронно обучение е, че учащите имат избор върху модалността на обучение (присъствено, онлайн синхронно или онлайн асинхронно.
• Моделът „смесено синхронно“ електронно обучение – предложен през 2013 г. от австралийски екип, ръководен от Matt Bower ⁵. Екипът дефинира понятието, отразяващо този модел като „учене и преподаване, където обучаемите участват в реално време от различни места в обучение с помощта на мултимедийни синхронни технологии като видеоконференции, уеб конференции или виртуални светове ⁶.“
• Моделът „синхронно хибридно обучение/учене“ се появява и обосновава през 2014 г. като „синхромодално“ от John Bell ⁷, Sandra Sawaya ⁸, and William Cain ⁹. При този модел обучението се провежда онлайн и присъствено като обучаемите си взаимодействат по време на споделени синхронни сесии. И тук фокусът е върху организация на обучението, сливането на присъствени и онлайн среди за синхронно обучение.

Както се вижда от приведените примери, разнообразните варианти на смесване на модалности на обучение не е нов феномен, породен от принудителното преминаване към дистанционно обучение в резултат на пандемията, но към времето на своето появяване, експериментиране и концептуализиране, тези модели са били характерни повече за висшето образование и не са били така широко разпространени. В същото време развитието на технологиите в наше време и особено през последните 1-2 години оказа сериозно влияние върху утвърждаването им и в средното образование.

Именно голямото разнообразие на практики (подходи и модели – теоретично подплатени или интуитивни) на използване на дигиталните технологии в средното образование по време на пандемията изисква изясняване на концептуалната рамка в контекста на която ние ще анализираме, описваме и оценяваме ефективността на тези практики, както и ще проектираме успешни модели на електронно или смесено обучение в бъдеще.

Значителна част от появилите се (новопоявяващите се) понятия, описващи обучението, подпомогнато или реализирано с помощта на дигиталните технологии са смислово свързани с модалностите на осъществяване на обучението – в исторически план и в настоящето.

Пример за такова понятие е „онлайн обучението“. Влияние върху съдържанието на това понятие във времето оказват развиващите се технологии. В първите дни онлайн обучението се отнася до текстови, асинхронни курсове „по всяко време и от всяко място“. В наши дни често термина онлайн обучение се използва като синоним на електронно дистанционно обучение, провеждано в електронна учебна среда, което може да се съчетава с кратки учебни сесии в синхронни учебни сесии.

Понастоящем използването на понятието „хибридното обучение“ зачестява поради преминаването към дистанционно обучение, породено от COVID-19 пандемията, и търсенето на по-добри решения за съчетаване на форми и модалности на обучение. За съжаление, този термин също създава объркване, тъй като в първоначалната дефиниция на това понятие фокусът е бил поставен върху последователно смесване на модалности (редуване на присъствено с онлайн обучение). Новата употреба на понятието предполага смесване на модалности (присъствено и онлайн) в едно и също време.

Един постоянен проблем около дефинирането на обучението, опосредствано и подпомогнато от дигиталните технологии е опитът едно педагогическо понятие да бъде дефинирано/обосновано извън специфично педагогическия контекст и понятийна рамка и от свързването му с модалността на обучението или с конкретни технологии ¹⁰. Нещо повече, докато преди пандемията онлайн обучението се определяше като по-качественото обучение в сравнение с присъственото, най-вече с аргументите за неговата интерактивност и мултимедийност, и възможностите за персонализиране на ученето, то с натрупването на негативен опит в контекста на онлайн обучението по време на пандемията, дължащо се основно на липсата на опит и релевантни дигитални компетенции на учителите онлайн, онлайн обучението започна да се свързва с ниското качество на учебния опит, а присъстването обучение – с високото ниво на качество на ученето. Дали учебният опит е „пасивен“ или „динамичен“ зависи от педагогическите подходи/модели, прилагани в конкретна модалност, а не от характеристиките на самата модалност. Много изследвания показват ¹¹, че набързо генерираните нови подходи за осъществяване на обучение по електронен път по време на пандемията, които бяха разработени от учители без съществени знания и опит в тази форма на обучение, генерираха негативни нагласи към електронното обучение като цяло. Затова е много важно да се прави разграничение между базираното на теоретично обосновани решения и опит електронно обучение и принудителното електронно дистанционно обучение, осъществявано от субекти без опит в тази област с ниско ниво на дигитални компетенции, както е важно и да не се обобщават тези характеристики за онлайн обучението като цяло ¹².

Правят се опити за дефиниране на понятие, които са свързани в по-голяма степен със същностни педагогически феномени. Такива понятия са гъвкаво учене (Flexible Learning), обърнато обучение, известно в България като „обърната класна стая“ (Flipped Learning), и обучение, базирано на изследване/проучване (Inquiry-Based Learning).

• Гъвкавото обучение (Flexible Learning) е понятие, което по-скоро отразява принцип или педагогическа практика, отколкото модалност. Betty Collis и Jef Moonen ¹³ описват гъвкавото обучение като „увеличаване на гъвкавостта и избора на учащия в различни аспекти на учебния опит“, на базата на четирите компонента на обучението: технология, педагогика, стратегии за изпълнение и институционална рамка.
• Понятието обърнато обучение (Flipped Learning) отразява педагогически подход. Терминът flip се дефинира от J. Wesley Baker ¹⁴ през 2000 г. и по-късно се обогатява от Jonathan Bergmann и Aaron Sams ¹⁵. Концепцията за обърнатото обучение е проектирана за присъствено обучение, при което учебното съдържание се научава преди учебния час в класната стая чрез записи или други ресурси, а се обсъжда по време на учебния час. Този педагогически подход може да се приложи и в онлайн курсове, където асинхронното време се използва за преглед на ресурси и работа по различни учебни задачи, а синхронното време (в класна стая или в синхронна виртуална среда) се използва за дискусия.

Наличието на плурализъм при дефинирането на понятието електронно учене/обучение води до ситуации, при които работещите в тази област използват един и същ термин, но влагат в него различен смисъл и съдържание. За постигане на приемливо ниво на разбираемост и продуктивност на диалога между специалистите е необходимо постигането на консенсус за съдържанието на понятието, както и свързани с него понятия в определен теоретичен или приложен контекст.

Най-широкообхватното определение на понятието “електронно учене” (elearning) звучи по следния начин: „Учене, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) ¹⁶”. Това определение е сравнително неоспорвано. То предполага определянето на едно учене/обучение като електронно и тогава, когато се използват и разнообразни, но не включени в мрежа технологии в лицето на интерактивна бяла дъска, дигитално видео, единични компютри с различни компютърни приложения. С еволюцията на дигиталните технологии като един съвременен вариант със синонимно значение се използва термина дигитално учене.

Peter Goodyear ¹⁷ въвежда понятието „учене в мрежа” (network learning), което в най-общ смисъл отразява феномена електронно учене, но в значително по-стеснен смисъл. Той го определя като „учене, при което информационните и комуникационни технологии се използват, за да създават връзки: между един и много обучаеми, между и преподавателя, между учещата се общност и учебните ресурси.” Посредниците в онлайн взаимодействието, според автора, могат да са разнообразни – глас, текст, графика, видео, общи работни пространства, или комбинацията на всичко това. Но той не вижда използването на онлайн ресурсите като задължителен елемент на ученето в мрежа, тъй като в противен случай „всички форми на използване на ИКТ следва да бъдат дефинирани като учене в мрежа” ¹⁸. С други думи, Goodyear се стреми да ограничи прекомерното разширяване на понятието като поставя ударението върху педагогическата онлайн комуникация в рамките на определена учеща общност.

В смисъла, който последните няколко автори влагат в понятието, най-силно присъства обучението в мрежа с посредничеството на електронна среда, което позволява то да се извършва от разстояние и поради това често електронно обучение се използва и като синоним на дистанционно обучение. Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища в България дефинира дистанционната форма на обучение като „форма за придобиване на висше образование, при която обучавани, преподаватели и администратори могат да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологии, методи и средства на електронното обучение“. Както се вижда, в тази дефиниция прозира възможността технологиите да се използват за осъществяване на синхронна (присъствена) форма на обучение в реално време във виртуална учебна стая, макар и от различно местоположение на участниците в учебния процес, което отразява развитието на съвременните дигитални технологии в лицето на виртуалните платформи за комуникация и нормативно легитимира виртуалното синхронно обучение.

Поради изключително разнообразната практика на електронното обучение, допълнително стимулирано от пандемията, се налага и друго, производно на него понятие, а именно „смесено” учене/обучение (blended learning).

На 5 август 2021 г. Европейската комисия публикува предложение за препоръка към Съвета относно смесеното обучение в подкрепа на висококачествено и приобщаващо основно и средно образование. Дефиницията на понятието смесено обучение в този документ звучи по следния начин: „Смесено обучение във формалното образование се осъществява, когато училище, преподавател или обучаем прилагат повече от един подход към учебния процес: смесване на присъствено обучение в училище с други физически среди извън училище (дистанционно обучение); смесване на различни дигитални (включително онлайн) с недигитални инструменти за учене.“ ¹⁹

В по-общ смисъл обаче, смесеното учене се характеризира с надграждане, вплитане, интегриране на разнообразни информационни и комуникационни технологии в традиционен образователен контекст. В съдържателно и организационно отношение това интегриране може да бъде много разнообразно при различно съотношение на традиционните и електронните образователни технологии. Технологиите могат да се използват за подпомагане както на преподаването, така и на ученето, и на педагогическото общуване. Като се има предвид сложността и богатството на образователния процес, става ясно, че прецизно дефиниране на понятието не само е невъзможно, но и нежелателно с оглед на възможността чрез по-широкото му дефиниране да се обхванат всички възможни форми на функциониране на технологиите в образователен контекст.

Поради динамиката в процесите на преминаване от присъствено (физическо) в онлайн (синхронно и асинхронно) обучение по време на пандемията, се създаде голямо разнообразие на модели на смесено обучение. Тяхната ефективност е обект на изследване от теоретици и практици, а добри практики на смесено обучение са проучени, систематизирани и представени в настоящото онлайн методическо ръководство.

В това методическо ръководство под електронно обучение ние ще разбираме, обучение, което се провежда в уеб базирани електронни учебни среди (при доминиране на асинхронни учебни дейности пред синхронно учене във виртуална класна стая). В тези учебни среди са предоставени всички или по-голяма част от електронните учебни ресурси, осъществяват се голяма част от учебните дейности – индивидуални и групови, и се осъществява педагогическата комуникация – между учителя и учениците, както и между самите ученици.

Под смесено обучение ще разбираме съчетаване на учене в синхронен формат във физическа и виртуална класна стая с асинхронно учене във виртуална учебна среда, при смесване на инструменти (дигитални и недигитални) и подходи за присъствено и онлайн учене.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

¹ Scardamalia, M. Collective cognitive responsibility for the advancement of knowledge.In: Smith, B. (ed.) Liberal education in a knowledge society (pp. 67-98). Chicago, 2002. Scardamalia, M., & Bereiter, C. Computer support for knowledge-building communities. In: Koschmann, T. (ed.). CSCL: Theory and practice of an emerging paradigm. Mahwah, 1996.

²Irvine,V., The Landscape of Merging Modalities, Published: Monday, October 26, 2020: https://er.educause.edu/articles/2020/10/the-landscape-of-merging-modalities

³Beatty,B., Hybrid Classes with Flexible Participation Options: If You Build It, How Will They Come? In: Annual Convention of the Association for Educational Communications and Technology, Anaheim, CA, 2007

⁴Beatty,B., Hybrid Classes with Flexible Participation Options: If You Build It, How Will They Come? In: Annual Convention of the Association for Educational Communications and Technology, Anaheim, CA, 2007

⁵Bower,M., B. Dalgarno, G. Kennedy, M. J. W. Lee, and J. Kenney, Blended Synchronous Learning: A Handbook for Educators (Sydney: Australian Government Office for Learning and Teaching, 2014), p. 11.

⁶Bower,M., B. Dalgarno, G. Kennedy, M. J. W. Lee, and J. Kenney, Blended Synchronous Learning: A Handbook for Educators (Sydney: Australian Government Office for Learning and Teaching, 2014), p. 11.

⁷Bell,J., S. Sawaya, and W.Cain, Synchromodal Classes: Designing for Shared Learning Experiences Between Face-to-Face and Online Students, International Journal of Designs for Learning 5, no. 1 (June 9, 2014);

⁸Cain, W. et al., „Synchronous Hybrid Learning Environments: Perspectives on Learning, Instruction, and Technology in Unique Educational Contexts,“ in D. Rutledge and D. Slykhuis, eds., Proceedings of SITE 2015: Society for Information Technology and Teacher Education International Conference (Las Vegas, NV: Association for the Advancement of Computing in Education, 2015);

⁹Cain,W., J. Bell, and C.Cheng, „Implementing Robotic Telepresence in a Synchronous Hybrid Course,“ in 2016 IEEE 16th International Conference on Advanced Learning Technologies (Austin, TX: ICALT, 2016).

¹⁰Irvine,V., The Landscape of Merging Modalities, Published: Monday, October 26, 2020: https://er.educause.edu/articles/2020/10/the-landscape-of-merging-modalities

¹¹Irvine,V., The Landscape of Merging Modalities, Published: Monday, October 26, 2020: https://er.educause.edu/articles/2020/10/the-landscape-of-merging-modalities

¹²Irvine,V., The Landscape of Merging Modalities, Published: Monday, October 26, 2020: https://er.educause.edu/articles/2020/10/the-landscape-of-merging-modalities

¹³Betty Collis and Jef Moonen, Flexible Learning in a Digital World: Experiences and Expectations (New York: Routledge, 2001)

¹⁴J. Wesley Baker, The Classroom Flip: Becoming the Guide by the Side, Council for Christian Colleges & Universities Annual Technology Conference, Azusa, CA, June 23, 2000; Jonathan Bergmann and Aaron Sams, Flip Your Classroom: Reach Every Student in Every Class Every Day (Arlington, VA: International Society for Technology in Education, 2012).

¹⁵Bergmann.,J and A. Sams, Flip Your Classroom: Reach Every Student in Every Class Every Day (Arlington, VA: International Society for Technology in Education, 2012).

¹⁶Beetham, H. Review: developing e-learning models for the JISC Practitioner communities., достъпно на:
www.jisc.ac.uk.

¹⁷Goodyear, P. Effective networked learning in higher education: notes and guidelines (JCLAT). Lancaster, 2001.

¹⁸Goodyear, P. Effective networked learning in higher education: notes and guidelines (JCLAT). Lancaster, 2001.

¹⁹Blended learning: Building more resilient education and training systems: Достъпно на:
https://ec.europa.eu/education/news/blended-learning-resilient-education-and-training_sk